Pollen tubes growth rate and initial fruit set in some plum (Prunus domestica L.) genotypes under different pollination modes

Abstract

Pollen tubes growth rate in three fixation terms (72 h, 144 h and 240 h after pollination), as well as the initial fruit set of six promising plum genotypes developed at Fruit Research Institute, Čačak (the hybrids 38/62/70, IV/63/81, 32/21/87, 34/41/87, 22/17/87, and the cultivar ʻNada’) were investigated under self-, cross- (‘Čačanska Lepotica’ as pollenizer) and open pollination variants over the two years (2010/2011). Dynamics of pollen tubes growth varied depending on genotype, pollination variant and year. 72 h after pollination, location of the longest pollen tube was between the medium part of the style and the nucellus. Pollen tubes were predominantly observed in the ovary 144 h after pollination, while 240 h after pollination, penetration of pollen tube into the nucellus was not observed only in hybrid 32/21/87, in self-pollination variant. The highest amount of pistils with penetration into the nucellus 240 h after pollination was obtained in cross-pollination variant in all investigated genotypes and in both years, except in hybrids IV/63/81 and 22/17/87 in 2011 where this parameter achieved the highest value in self-pollination and open-pollination variants, respectively. The average value of initial fruit set varied from 1.08% (32/21/87, self-pollination) to 54.06% (‘Nada’, cross-pollination). The highest percentage of the initial fruit set for the majority of investigated genotypes recorded in the cross-pollination variant, except in hybrid 34/41/87, where the best result was obtained in self-pollination variant.

Скоростта на растеж на поленовите тръбички през три етапа (72 ч., 144 ч. и 240 ч. след опрашването), както и първоначалният плоден завръз от шест обещаващи сливови генотипа, разработени в Изследователски институт по овощарство, Чачак (хибридите 38/62/70, IV/63/81, 32/21/87, 34/41/87, 22/17/87, сорт „Нада“) са изследвани при самоопрашване, кръстосано опрашване („Чачанска лепотица“ като опрашител) и варианти на свободно опрашване за период от две години (2010/2011). Динамиката на растеж на поленовите тръбички е различна в зависимост от генотипа, варианта на опрашване и годината. 72 часа след опрашването местоположението на най-дългата поленова тръбичка е между средната част на стълбчето и нуцелуса. Поленовите тръбички се наблюдават предимно в яйчника, 144 ч. след опрашване, докато 240 ч. след опрашване само при хибрид 32/21/87, във вариант на самоопрашване не се наблюдава проникване на поленова тръбичка в нуцелуса. Най-голямото количество опрашени плодници, с проникване в нуцелуса 240 ч. след опрашване, е получено при вариант на кръстосано опрашване във всички изследвани генотипи и през двете години, с изключение на хибриди IV/63/81 и 22/17/87 през 2011 г., когато този показател достига най-висока стойност във варианта на самоопрашване и свободно опрашване. Средната стойност на първоначалния плоден завръз варира от 1,08% (хибрид 32/21/87, самоопрашване) до 54,06% („Нада“, кръстосано опрашване). Най-висок процент на първоначален плоден завръз, при поголямата част от изследваните генотипи е регистриран във вариант на кръстосано опрашване, с изключение на хибрид 34/41/87, където най-добрият резултат е получен във варианта на самоопрашване.