The production and properties of some autochthonous plum cultivars suitable for brandy production in Serbia

Abstract

Autochthonous plum cultivars have a high degree of share in plum assortment in Serbia. The main reasons for this are minor requirements regarding to growing technology, tolerance to drought, frosts and the most important diseases and above all tradition present among growers. Autochthonous plum cultivars are characterized by variable yields, fruit weight and fruit quality, therefore their main purpose is brandy production. These cultivars mostly have local character, because they are adapted to specific environmental conditions typical to each area. Within this paper, the production (the total number of trees and the growing area) and properties (yield per tree, yield per growing area and chemical characteristics of fruit) of autochthonous plum cultivars ‘Trnovača’, ‘Požegača’ and ‘Crvena Ranka’ in the Region of Kosjerić, Western Serbia during five years (2004/2008) are presented. Fruits of these cultivars are used for production of brandy of Protected Geographical Indication named ˮKraljica“. A total of 9099 trees of the aforementioned autochthonous plum cultivars are grown on the surface of 26.62 ha in this region. The most common is cultivar ‘Trnovača’ (7003 trees; 20.10 ha), followed by ‘Požegača’ (1365 trees; 4.36 ha), while the cultivar ‘Crvena Ranka’ is the least present (731 trees; 10 ha). The highest yield per tree (45.20 kg) and per unit area (15.73 t ha-1) was found in the cultivar ʻTrnovačaʼ, and the lowest in the cultivar ʻPožegačaʼ (35.06 kg tree-1; 10.88 t ha-1). On the other hand, the highest value of the total sugars content (11.68%) and value of the ratio between the total sugars content and total acids (14.22) were found in the fruits of ‘Crvena Ranka’ cultivar. ‘Trnovača’ was characterized by the lowest value of total sugars (10.50%), and the highest value of the total acids (0.98%), as well as the lowest value of the ratio between the content of total sugars and total acids (10.86).

Автохтонните сортове сливи са голяма част от сортовoто разнообразие в Сърбия. Основните причини за това са минималните изисквания към техно-логията на отглеждане, толерантност към суша, студ и икономически значими болести, и преди всичко традицията. Автохтонните сортове сливи се харак-теризират с непостоянни добиви, тегло и качество на плода, поради което основнoтo им предназначение е произ-водството на ракия. Тези сортове са предимно местни, защото са адаптира-ни към специфичните условия на окол-ната среда, типични за всяка област. В настоящата статия е отразено произ-водството (общ рой дървета и засадена площ) и характеристики (добив от дърво, добив от единица площ и химически характеристики на плода) на следните автохтонни сортове сливи "Търновача", "Пожегача" и "Црвена ранка" в Община Косерич, Западна Сърбия за период от пет години (2004/2008). Плодовете на тези сортове се използват за производство на ракията със защитено наименование за произход "Кралица" (ˮKraljica“). Общо 9099 дървета от споменатите сортове се отглеждат на площ от 26.62 ha в този район. Най-разпространен е сорт "Търновача" (7003 дървета; 20.10 ha), следван от "Пожегача" (1365 дървета; 4.36 ha), и сорт "Црвена ранка" – найслабо застъпен (731 дървета; 10 ha). Най-висок добив от дърво (45.20 kg) и от единица площ (15.73 t ha-1) е установен при сорт "Търновача", а найнисък при сорт "Пожегача" (35.06 kg от дърво-1; 10.88 t ha-1). Най-висока стойност на общото съдържание на захар (11,68%) и най-високата стойност на съотношението между съдържанието на общите захари и общите киселини (14,22) са отчетени в плодовете на сорт "Црвена ранка". "Търновача" се харак-теризира с най-ниска стойност на общи захари (10.50%) и най-висока стойност на общи киселини (0.98%), както и найниска стойност на съотношението между съдържанието на общи захари и общи киселини (10.86).